19.07.2009 г., 19:50

То и ние

790 0 0

 Чарът на времето ни огря.

Стопли ни изненадващо.

Съсухри лицата ни бодри.

Изсмука бунтарската кръв.

Изпепели волята.

Прояде мечтите ни.

Стъпка бъдещето.

Записа в дневник миналото.

Седна срещу нас.

Гледаше всеки един.

Високомерна радост.

Поглед над нисшите.

И аз гледах.

Виждах величие, идеала.

Безсмъртие, сила и мощ.

Смеех се.

Нямаше тръпка.

Живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....