Чарът на времето ни огря.
Стопли ни изненадващо.
Съсухри лицата ни бодри.
Изсмука бунтарската кръв.
Изпепели волята.
Прояде мечтите ни.
Стъпка бъдещето.
Записа в дневник миналото.
Седна срещу нас.
Гледаше всеки един.
Високомерна радост.
Поглед над нисшите.
И аз гледах.
Виждах величие, идеала.
Безсмъртие, сила и мощ.
Смеех се.
Нямаше тръпка.
Живот.
© Димитър Йорданов Всички права запазени