1 июн. 2010 г., 10:51

То прохождаше

712 0 10

МИР И ЩАСТИЕ ЗА ВСИЧКИ ДЕЦА!

 

Заглаждаше света под първите си стъпки.

Изправяше неравности, наклони и ъгли...

Денят се залюля, а после се закотви -

едно момченце диплеше вълни...

Трепти възторг.

Трепти опиянение.

Един живот изправя своя ръст.

Залитащи крачета в смешни панталони.

В очите ми сълзица подло се взриви...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Билярска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, че се спря, Хриси! Радвам се, че ти хареса! Поздрави!
  • Страхотно е! Докосва
  • Абсолютна истина - изглежда очарователен този устрем на неукрепналите малки крачета! Благодаря ти, Роси! Поздрави!
    ---
    Благодаря ти, мила Ронда! До скоро!
    ---
    Радвам се, че те е докоснало стихчето, мила Петя! Поздрав за теб!
    ---
    Да няма и следа от болка в тези чисти кладенчета - детските очички!
    Благодаря ти за светлите думи, Маринче! Поздрави, мила!
  • Да няма сирачета и сълзи в нито едни детски очи!!!
  • Невероятна картина!!!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...