8 июн. 2012 г., 13:42

Точки

1.2K 1 3

Как да мълча, научи ме...

Ще скрия цялата болка.

Ще я усмихна, напия...

Ще я представя в плеяда

от ненараняващи мимики!

Ще я превърна в усмивки.

 

Как да се смея – кажи ми?

Ровя из твойте пътеки,

ровя из моите спомени,

някои - леко изгубени,

други – завинаги минали,

търсейки общите полюси.

 

Как да пропея – стресни ме!

С нещо съвсем неприемливо.

Дай ми забравени минуси.

Нещо отдавна нечетено.

Нещо, забравено в крачка.

Стара любима играчка...

 

Хората просто сме успоредни.

Никога не се пресичаме.

Търсим допирните точки

 

и намираме

.....

точки

 

И тичаме!

......

точки

 

И тренираме!

......

точки

......

точки

......

с многоточие за несбъднато бъдеще.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ксения Соболева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...