Jun 8, 2012, 1:42 PM

Точки

  Poetry » Other
1.2K 1 3

Как да мълча, научи ме...

Ще скрия цялата болка.

Ще я усмихна, напия...

Ще я представя в плеяда

от ненараняващи мимики!

Ще я превърна в усмивки.

 

Как да се смея – кажи ми?

Ровя из твойте пътеки,

ровя из моите спомени,

някои - леко изгубени,

други – завинаги минали,

търсейки общите полюси.

 

Как да пропея – стресни ме!

С нещо съвсем неприемливо.

Дай ми забравени минуси.

Нещо отдавна нечетено.

Нещо, забравено в крачка.

Стара любима играчка...

 

Хората просто сме успоредни.

Никога не се пресичаме.

Търсим допирните точки

 

и намираме

.....

точки

 

И тичаме!

......

точки

 

И тренираме!

......

точки

......

точки

......

с многоточие за несбъднато бъдеще.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ксения Соболева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...