Как да мълча, научи ме...
Ще скрия цялата болка.
Ще я усмихна, напия...
Ще я представя в плеяда
от ненараняващи мимики!
Ще я превърна в усмивки.
Как да се смея – кажи ми?
Ровя из твойте пътеки,
ровя из моите спомени,
някои - леко изгубени,
други – завинаги минали,
търсейки общите полюси.
Как да пропея – стресни ме!
С нещо съвсем неприемливо.
Дай ми забравени минуси.
Нещо отдавна нечетено.
Нещо, забравено в крачка.
Стара любима играчка...
Хората просто сме успоредни.
Никога не се пресичаме.
Търсим допирните точки
и намираме
.....
точки
И тичаме!
......
точки
И тренираме!
......
точки
......
точки
......
с многоточие за несбъднато бъдеще.
© Ксения Соболева Всички права запазени