29 янв. 2013 г., 15:41

Точно такава те поисках

2K 0 1

 

Нощта прелива от тишина,

а някъде настъпва ден.

Мисля си за теб, за нас,

за стойността на думите

и пиша в стил небесен,

някак идва ми отвътре.

Ти знаеш откъде съм,

казах го съвсем наскоро.

Точно такава те поисках -

с душа, талант и кожа,

която вече е настръхвала

от допира на устните ми.

Не вярвам на илюзии,

откакто те обикнах вечно.

Събитията нямат вкус

на споделени истини.

Светът е груб и алчен,

групово себичен, обречен

до край затова да страда,

но душите ще живеят

и те са нашата същност,

защото са любов и мъдрост.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...