29 янв. 2013 г., 15:41

Точно такава те поисках

2K 0 1

 

Нощта прелива от тишина,

а някъде настъпва ден.

Мисля си за теб, за нас,

за стойността на думите

и пиша в стил небесен,

някак идва ми отвътре.

Ти знаеш откъде съм,

казах го съвсем наскоро.

Точно такава те поисках -

с душа, талант и кожа,

която вече е настръхвала

от допира на устните ми.

Не вярвам на илюзии,

откакто те обикнах вечно.

Събитията нямат вкус

на споделени истини.

Светът е груб и алчен,

групово себичен, обречен

до край затова да страда,

но душите ще живеят

и те са нашата същност,

защото са любов и мъдрост.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...