29 янв. 2013 г., 15:41

Точно такава те поисках

2K 0 1

 

Нощта прелива от тишина,

а някъде настъпва ден.

Мисля си за теб, за нас,

за стойността на думите

и пиша в стил небесен,

някак идва ми отвътре.

Ти знаеш откъде съм,

казах го съвсем наскоро.

Точно такава те поисках -

с душа, талант и кожа,

която вече е настръхвала

от допира на устните ми.

Не вярвам на илюзии,

откакто те обикнах вечно.

Събитията нямат вкус

на споделени истини.

Светът е груб и алчен,

групово себичен, обречен

до край затова да страда,

но душите ще живеят

и те са нашата същност,

защото са любов и мъдрост.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...