29 янв. 2013 г., 15:41

Точно такава те поисках

2K 0 1

 

Нощта прелива от тишина,

а някъде настъпва ден.

Мисля си за теб, за нас,

за стойността на думите

и пиша в стил небесен,

някак идва ми отвътре.

Ти знаеш откъде съм,

казах го съвсем наскоро.

Точно такава те поисках -

с душа, талант и кожа,

която вече е настръхвала

от допира на устните ми.

Не вярвам на илюзии,

откакто те обикнах вечно.

Събитията нямат вкус

на споделени истини.

Светът е груб и алчен,

групово себичен, обречен

до край затова да страда,

но душите ще живеят

и те са нашата същност,

защото са любов и мъдрост.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...