Точно такава те поисках
2K
0
1
Нощта прелива от тишина,
а някъде настъпва ден.
Мисля си за теб, за нас,
за стойността на думите
и пиша в стил небесен,
някак идва ми отвътре.
Ти знаеш откъде съм,
казах го съвсем наскоро.
Точно такава те поисках -
с душа, талант и кожа,
която вече е настръхвала
от допира на устните ми.
Не вярвам на илюзии,
откакто те обикнах вечно.
Събитията нямат вкус
на споделени истини.
Светът е груб и алчен,
групово себичен, обречен
до край затова да страда,
но душите ще живеят
и те са нашата същност,
защото са любов и мъдрост.
© Васил Георгиев All rights reserved.
