Нощта прелива от тишина,

а някъде настъпва ден.

Мисля си за теб, за нас,

за стойността на думите

и пиша в стил небесен,

някак идва ми отвътре.

Ти знаеш откъде съм,

казах го съвсем наскоро.

Точно такава те поисках -

с душа, талант и кожа,

която вече е настръхвала

от допира на устните ми.

Не вярвам на илюзии,

откакто те обикнах вечно.

Събитията нямат вкус

на споделени истини.

Светът е груб и алчен,

групово себичен, обречен

до край затова да страда,

но душите ще живеят

и те са нашата същност,

защото са любов и мъдрост.