Точно ти
Спряха листата май да капят,
върна се часовникът назад,
къщи от илюзии се събарят,
под сянката на новия палат.
Остарели, уморени са крилата,
летели все нейде там,
подмамих вятъра, притихнал,
отворих си очите сам.
Изход с път, но без насока,
труден избор, неизбран.
Плътска страст в една посока,
прах от минало събран.
Преди не е сега, ще кажат,
студени, мислещи очи.
Кой любовта ще ми покаже?
Дали това си точно ти...
върна се часовникът назад,
къщи от илюзии се събарят,
под сянката на новия палат.
Остарели, уморени са крилата,
летели все нейде там,
подмамих вятъра, притихнал,
отворих си очите сам.
Изход с път, но без насока,
труден избор, неизбран.
Плътска страст в една посока,
прах от минало събран.
Преди не е сега, ще кажат,
студени, мислещи очи.
Кой любовта ще ми покаже?
Дали това си точно ти...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Георгиев Все права защищены
