Nov 6, 2008, 11:28 AM
Точно ти
Спряха листата май да капят,
върна се часовникът назад,
къщи от илюзии се събарят,
под сянката на новия палат.
Остарели, уморени са крилата,
летели все нейде там,
подмамих вятъра, притихнал,
отворих си очите сам.
Изход с път, но без насока,
труден избор, неизбран.
Плътска страст в една посока,
прах от минало събран.
Преди не е сега, ще кажат,
студени, мислещи очи.
Кой любовта ще ми покаже?
Дали това си точно ти...
върна се часовникът назад,
къщи от илюзии се събарят,
под сянката на новия палат.
Остарели, уморени са крилата,
летели все нейде там,
подмамих вятъра, притихнал,
отворих си очите сам.
Изход с път, но без насока,
труден избор, неизбран.
Плътска страст в една посока,
прах от минало събран.
Преди не е сега, ще кажат,
студени, мислещи очи.
Кой любовта ще ми покаже?
Дали това си точно ти...
© Георги Георгиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Стих прочетен - неразбран
от множество очи - студени.
Търси я - тя е точно там!
Поздрав и кураж - от мене!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
" Преди не е сега,ще кажат,
студени ,мислещи очи.
Кой любовта ще покаже?
Дали това си точно ти..."
Ще покаже ,момче, ще покаже..Животът е през теб,от мен поздрав и късмет!