Точно ти
Спряха листата май да капят,
върна се часовникът назад,
къщи от илюзии се събарят,
под сянката на новия палат.
Остарели, уморени са крилата,
летели все нейде там,
подмамих вятъра, притихнал,
отворих си очите сам.
Изход с път, но без насока,
труден избор, неизбран.
Плътска страст в една посока,
прах от минало събран.
Преди не е сега, ще кажат,
студени, мислещи очи.
Кой любовта ще ми покаже?
Дали това си точно ти...
върна се часовникът назад,
къщи от илюзии се събарят,
под сянката на новия палат.
Остарели, уморени са крилата,
летели все нейде там,
подмамих вятъра, притихнал,
отворих си очите сам.
Изход с път, но без насока,
труден избор, неизбран.
Плътска страст в една посока,
прах от минало събран.
Преди не е сега, ще кажат,
студени, мислещи очи.
Кой любовта ще ми покаже?
Дали това си точно ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Георгиев Всички права запазени
