Утеха не намирах в нито дума
от моите стихотворения, за Бога!
Да имах някаква вълшебна гума,
аз бих изтрил ги. Но не мога...
А после ме замѝсли някак времето,
в което съм изливал от душата си,
копнежите, дори несподелените,
и тежките присъди на съдбата.
И връщал съм стотици пъти лентата,
на спомените в тъжното си минало,
с надеждата за бис - аплодисменти,
на грешните любови в друго кино. ...