21.09.2023 г., 21:05

Точно твоята любов

427 1 1

Утеха не намирах в нито дума

от моите стихотворения, за Бога!

Да имах някаква вълшебна гума,

аз бих изтрил ги. Но не мога...

А после ме замѝсли някак времето,

в което съм изливал от душата си, 

копнежите, дори несподелените,

и тежките присъди на съдбата. 

И връщал съм стотици пъти лентата, 

на спомените в тъжното си минало, 

с надеждата за бис - аплодисменти, 

на грешните любови в друго кино. 

Но този филм накрая просто свърши. 

Сега, благодаря на своя път. 

Героите са повечето мъртви. 

(Бездушните са кокали и плът.) 

Простих се със отминалите обичи. 

Живота ми е облак, извалял се, 

и нямам нито малко, нито повече. 

За твоята любов съм доживял! 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

15.09.2023

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....