Утеха не намирах в нито дума
от моите стихотворения, за Бога!
Да имах някаква вълшебна гума,
аз бих изтрил ги. Но не мога...
А после ме замѝсли някак времето,
в което съм изливал от душата си,
копнежите, дори несподелените,
и тежките присъди на съдбата.
И връщал съм стотици пъти лентата,
на спомените в тъжното си минало,
с надеждата за бис - аплодисменти,
на грешните любови в друго кино.
Но този филм накрая просто свърши.
Сега, благодаря на своя път.
Героите са повечето мъртви.
(Бездушните са кокали и плът.)
Простих се със отминалите обичи.
Живота ми е облак, извалял се,
и нямам нито малко, нито повече.
За твоята любов съм доживял!
©тихопат.
Данаил Антонов
15.09.2023
© Данаил Антонов Всички права запазени