20 мар. 2021 г., 07:22

Тодоровденска кушия

688 7 25

Бързи копита във утрото сиво

чаткат, прогонвайки злото.

Конски Великден и сплетени гриви -

празник за всички в селото.

 

Обредни хлябове с кръст и подкова

девет кожуха събличат.

Зимният лед е строшен и за нова

пролет с надежда наричаме.

 

Здраве да има и жито за хляба,

златни зърна от мамули.

Чаткат копитата, зимата бяга,

тази кушия дочула.

 

А първенците - жребец и стопанин -

с росен венец ще даруваме.

После, извили хоро на мегдана,

гайда и тъпан ще чуваме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Време им е!😃 Радвам се, че намина, Валя!💟 Благодаря ти! 🌷
  • Ох, откога чакам да се съблекат тия девет кожуха
  • Добро утро, скъпи мои снощни гости Доче и Ели!💟Благодаря ви, че споделихте с мен емоциите си от стихотворението! Дано българското остане да живее в нас и в бъдеще! 🏇 🏇 🏇
  • Много хубав стих! Силен и български!
  • Чух гайдата и тъпана. Копитата
    изчаткаха в галоп по хоризонта.
    И грей надежда в ритуална пита
    за здраве и късмет на всеки Тодор.

    Да си жива и здрава, Мария! Пренесе ме и мене назад в детството.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...