20 мар. 2021 г., 07:22

Тодоровденска кушия

685 7 25

Бързи копита във утрото сиво

чаткат, прогонвайки злото.

Конски Великден и сплетени гриви -

празник за всички в селото.

 

Обредни хлябове с кръст и подкова

девет кожуха събличат.

Зимният лед е строшен и за нова

пролет с надежда наричаме.

 

Здраве да има и жито за хляба,

златни зърна от мамули.

Чаткат копитата, зимата бяга,

тази кушия дочула.

 

А първенците - жребец и стопанин -

с росен венец ще даруваме.

После, извили хоро на мегдана,

гайда и тъпан ще чуваме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Време им е!😃 Радвам се, че намина, Валя!💟 Благодаря ти! 🌷
  • Ох, откога чакам да се съблекат тия девет кожуха
  • Добро утро, скъпи мои снощни гости Доче и Ели!💟Благодаря ви, че споделихте с мен емоциите си от стихотворението! Дано българското остане да живее в нас и в бъдеще! 🏇 🏇 🏇
  • Много хубав стих! Силен и български!
  • Чух гайдата и тъпана. Копитата
    изчаткаха в галоп по хоризонта.
    И грей надежда в ритуална пита
    за здраве и късмет на всеки Тодор.

    Да си жива и здрава, Мария! Пренесе ме и мене назад в детството.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....