Тодоровденска кушия
Бързи копита във утрото сиво
чаткат, прогонвайки злото.
Конски Великден и сплетени гриви -
празник за всички в селото.
Обредни хлябове с кръст и подкова
девет кожуха събличат.
Зимният лед е строшен и за нова
пролет с надежда наричаме.
Здраве да има и жито за хляба,
златни зърна от мамули.
Чаткат копитата, зимата бяга,
тази кушия дочула.
А първенците - жребец и стопанин -
с росен венец ще даруваме.
После, извили хоро на мегдана,
гайда и тъпан ще чуваме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
