Mar 20, 2021, 7:22 AM

Тодоровденска кушия

  Poetry
682 7 25

Бързи копита във утрото сиво

чаткат, прогонвайки злото.

Конски Великден и сплетени гриви -

празник за всички в селото.

 

Обредни хлябове с кръст и подкова

девет кожуха събличат.

Зимният лед е строшен и за нова

пролет с надежда наричаме.

 

Здраве да има и жито за хляба,

златни зърна от мамули.

Чаткат копитата, зимата бяга,

тази кушия дочула.

 

А първенците - жребец и стопанин -

с росен венец ще даруваме.

После, извили хоро на мегдана,

гайда и тъпан ще чуваме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Време им е!😃 Радвам се, че намина, Валя!💟 Благодаря ти! 🌷
  • Ох, откога чакам да се съблекат тия девет кожуха
  • Добро утро, скъпи мои снощни гости Доче и Ели!💟Благодаря ви, че споделихте с мен емоциите си от стихотворението! Дано българското остане да живее в нас и в бъдеще! 🏇 🏇 🏇
  • Много хубав стих! Силен и български!
  • Чух гайдата и тъпана. Копитата
    изчаткаха в галоп по хоризонта.
    И грей надежда в ритуална пита
    за здраве и късмет на всеки Тодор.

    Да си жива и здрава, Мария! Пренесе ме и мене назад в детството.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....