20 mar 2021, 7:22

Тодоровденска кушия

  Poesía
686 7 25

Бързи копита във утрото сиво

чаткат, прогонвайки злото.

Конски Великден и сплетени гриви -

празник за всички в селото.

 

Обредни хлябове с кръст и подкова

девет кожуха събличат.

Зимният лед е строшен и за нова

пролет с надежда наричаме.

 

Здраве да има и жито за хляба,

златни зърна от мамули.

Чаткат копитата, зимата бяга,

тази кушия дочула.

 

А първенците - жребец и стопанин -

с росен венец ще даруваме.

После, извили хоро на мегдана,

гайда и тъпан ще чуваме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Време им е!😃 Радвам се, че намина, Валя!💟 Благодаря ти! 🌷
  • Ох, откога чакам да се съблекат тия девет кожуха
  • Добро утро, скъпи мои снощни гости Доче и Ели!💟Благодаря ви, че споделихте с мен емоциите си от стихотворението! Дано българското остане да живее в нас и в бъдеще! 🏇 🏇 🏇
  • Много хубав стих! Силен и български!
  • Чух гайдата и тъпана. Копитата
    изчаткаха в галоп по хоризонта.
    И грей надежда в ритуална пита
    за здраве и късмет на всеки Тодор.

    Да си жива и здрава, Мария! Пренесе ме и мене назад в детството.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...