13 янв. 2013 г., 19:15

Той

2.2K 1 28

                                                                            "И тоя дом да се обърне с керемидите надолу

                                                                             той може пепел да яде, но няма да се моли."

                                                                                                                                 Борис Христов

 

                         Той

 

Обърна се животът му. Надолу.

И тихото се върна във деня му.

Той взема своята тъга. Отново.

Но я показва рядко. Преди залез само.

 

Държи отдавна спомени във себе си.

И разговаря вечер с Господ.

А Той мълчи. От много време е...

Или не чува думите му просто.

 

И може би обърнат наобратно,

денят ще си остане само негов.

Той няма път назад. Денят е кратък.

И няма да поиска още време.

 

Той няма да живее сто живота.

Един си има. И е все надолу.

И тишината спомените да му вземе,

ще ги мълчи. Но няма да се моли.

 

                Венцислав Янакиев

                        13.01.2013

 

Самотният човек

                 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Янакиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...