Jan 13, 2013, 7:15 PM

Той

  Poetry
2.2K 1 28

                                                                            "И тоя дом да се обърне с керемидите надолу

                                                                             той може пепел да яде, но няма да се моли."

                                                                                                                                 Борис Христов

 

                         Той

 

Обърна се животът му. Надолу.

И тихото се върна във деня му.

Той взема своята тъга. Отново.

Но я показва рядко. Преди залез само.

 

Държи отдавна спомени във себе си.

И разговаря вечер с Господ.

А Той мълчи. От много време е...

Или не чува думите му просто.

 

И може би обърнат наобратно,

денят ще си остане само негов.

Той няма път назад. Денят е кратък.

И няма да поиска още време.

 

Той няма да живее сто живота.

Един си има. И е все надолу.

И тишината спомените да му вземе,

ще ги мълчи. Но няма да се моли.

 

                Венцислав Янакиев

                        13.01.2013

 

Самотният човек

                 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав Янакиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...