8 февр. 2008 г., 08:23

Той

578 0 0
Замина си!...
С обещаващ пламък ме погледна,
но...
Издъхна кротко в треперещите ми ръце...
свирепа мълния душата ми прониза -
превърна във въглен нараненото сърце...
Но докато въгленът в пепел се превърне,
ще бъдеш жив!...
Защото помня твоите слова!
Защото мъдрост ти ми даде.
Любов и жалост към всички същества.
Доказваше ми, че животът е прекрасен.
Кажи ми, как да вярвам в това?
Не, не мога!
И не искам да повярвам -
дните са студени без твойта топлина...
Но докато пепелта с пръстта се слее,
ще търся вечно твоята звезда,
ще бродя дълго в небето...
Защото те обичам!
Липсваш ми сега...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...