Feb 8, 2008, 8:23 AM

Той

  Poetry » Love
580 0 0
Замина си!...
С обещаващ пламък ме погледна,
но...
Издъхна кротко в треперещите ми ръце...
свирепа мълния душата ми прониза -
превърна във въглен нараненото сърце...
Но докато въгленът в пепел се превърне,
ще бъдеш жив!...
Защото помня твоите слова!
Защото мъдрост ти ми даде.
Любов и жалост към всички същества.
Доказваше ми, че животът е прекрасен.
Кажи ми, как да вярвам в това?
Не, не мога!
И не искам да повярвам -
дните са студени без твойта топлина...
Но докато пепелта с пръстта се слее,
ще търся вечно твоята звезда,
ще бродя дълго в небето...
Защото те обичам!
Липсваш ми сега...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...