21 авг. 2022 г., 20:18

Той е

1.6K 1 8

В очите му виждам любов, 

лъч изгрял в тъмнината.

В сърцето му пламъче игриво, 

озарява ми душата. 

Той е моята слънчева утрин,

в прегръдка топла скрита.

Той е моята лунна соната,

тъй влюбена и чиста.

Моята чакана пролет , след мразовитата зима.

Моето безкрайно лято , волно като птица.

Той е моята скала, опора в тъмнината.

Моите криле , реещи се в небесата.

Моето спасение от самотата.

Моята любов крилата!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Еленка Гишина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...