21.08.2022 г., 20:18

Той е

1.6K 1 8

В очите му виждам любов, 

лъч изгрял в тъмнината.

В сърцето му пламъче игриво, 

озарява ми душата. 

Той е моята слънчева утрин,

в прегръдка топла скрита.

Той е моята лунна соната,

тъй влюбена и чиста.

Моята чакана пролет , след мразовитата зима.

Моето безкрайно лято , волно като птица.

Той е моята скала, опора в тъмнината.

Моите криле , реещи се в небесата.

Моето спасение от самотата.

Моята любов крилата!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еленка Гишина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....