В очите му виждам любов,
лъч изгрял в тъмнината.
В сърцето му пламъче игриво,
озарява ми душата.
Той е моята слънчева утрин,
в прегръдка топла скрита.
Той е моята лунна соната,
тъй влюбена и чиста.
Моята чакана пролет , след мразовитата зима.
Моето безкрайно лято , волно като птица.
Той е моята скала, опора в тъмнината.
Моите криле , реещи се в небесата.
Моето спасение от самотата.
Моята любов крилата!
© Еленка Гишина All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
