В очите му виждам любов,
лъч изгрял в тъмнината.
В сърцето му пламъче игриво,
озарява ми душата.
Той е моята слънчева утрин,
в прегръдка топла скрита.
Той е моята лунна соната,
тъй влюбена и чиста.
Моята чакана пролет , след мразовитата зима.
Моето безкрайно лято , волно като птица.
Той е моята скала, опора в тъмнината.
Моите криле , реещи се в небесата.
Моето спасение от самотата.
Моята любов крилата!
© Еленка Гишина All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
