В очите му виждам любов,
лъч изгрял в тъмнината.
В сърцето му пламъче игриво,
озарява ми душата.
Той е моята слънчева утрин,
в прегръдка топла скрита.
Той е моята лунна соната,
тъй влюбена и чиста.
Моята чакана пролет , след мразовитата зима.
Моето безкрайно лято , волно като птица.
Той е моята скала, опора в тъмнината.
Моите криле , реещи се в небесата.
Моето спасение от самотата.
Моята любов крилата!
© Еленка Гишина All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
