Той ми каза...

Поэзия

1.1K 0 39

Той ми каза:

Аз съм изворът,

който ти

затрупа със шума

от всичките

сухи лета...

И затвори

сърцето си.

Мокри дни

от очите ти капеха.

Помниш ли,а?

И къде ти е роклята

с перлени копченца?

Пак си облякла

забравата.

Не те искам такава...

Спомни си цвета

на шипката есенна.

Като прегръдка е топъл.

Спомни си,

как преглъщаше

трудно след...

и те задавяше вопъл...

Той ми каза...

Ти ли беше това,

или навярно

дочаках-неочаквано

есента...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

juliet007 (Эоя Михова)

Красота!

2008-10-26T16:33:31+02:00
pureblack (Георги Колев)

...една неистова въздишка се отскубна...от желязно изражение...разбрах , че съжалява...едва ли някога ще си признае...но това ми стига....за сега....

2008-10-26T13:30:41+02:00
враната (Маргарита Василева)

Брагодаря ви,че бяхте при мен!

Нa saesar/Георги Трифонов/с благодарност,че ми напомни...!
Никъде ги няма нашите поляни,нали приятелю...
С обич!

2008-10-26T08:03:52+02:00
caesar (Георги Трифонов)

Поздрави от есенно зелените ливади на Елака с розовите минзухари, Вълшебнице!

2008-10-25T23:17:49+03:00
magnum (Венцислав Янакиев)

чудно е ,чуднооо

2008-10-25T17:46:37+03:00