Oct 23, 2008, 4:28 PM

Той ми каза...

  Poetry
1.1K 0 39

Той ми каза:

Аз съм изворът,

който ти

затрупа със шума

от всичките

сухи лета...

И затвори

сърцето си.

Мокри дни

от очите ти капеха.

Помниш ли,а?

И къде ти е роклята

с перлени копченца?

Пак си облякла

забравата.

Не те искам такава...

Спомни си цвета

на шипката есенна.

Като прегръдка е топъл.

Спомни си,

как преглъщаше

трудно след...

и те задавяше вопъл...

Той ми каза...

 

Ти ли беше това,

или навярно

дочаках-неочаквано

есента...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красота!
  • ...една неистова въздишка се отскубна...от желязно изражение...разбрах , че съжалява...едва ли някога ще си признае...но това ми стига....за сега....
  • Брагодаря ви,че бяхте при мен!

    Нa saesar/Георги Трифонов/с благодарност,че ми напомни...!
    Никъде ги няма нашите поляни,нали приятелю...
    С обич!
  • Поздрави от есенно зелените ливади на Елака с розовите минзухари, Вълшебнице!
  • чудно е ,чуднооо

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....