Той ми каза...
Той ми каза:
Аз съм изворът,
който ти
затрупа със шума
от всичките
сухи лета...
И затвори
сърцето си.
Мокри дни
от очите ти капеха.
Помниш ли,а?
И къде ти е роклята
с перлени копченца?
Пак си облякла
забравата.
Не те искам такава...
Спомни си цвета
на шипката есенна.
Като прегръдка е топъл.
Спомни си,
как преглъщаше
трудно след...
и те задавяше вопъл...
Той ми каза...
Ти ли беше това,
или навярно
дочаках-неочаквано
есента...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Василева Всички права запазени
