24 нояб. 2007 г., 10:15

Той пак ще бъде обичан

957 0 2
Едно момиче и едно момче,
той за нея всичко рискува,
искаше да живее за това чувство красиво,
но не знаеше колко е лъжливо.
При такава обич голяма
тя отвори пареща рана.
Той я обичаше от сърце и душа
и нямаше да я остави сама.
Но тя реши, че е по-добре
да остави своето момче.
Но защо ли на обичта му тя не отвърна
и пред него друг прегърна?
Момчето е дълбоко ранено,
щастието му е накърнено,
желанието му за любов сломено
и сърцето разбито.
Ревността в него започна да гние,
и казвахме му ние: "Остави я! Зарежи я!
Друга си хвани и щастлив бъди!"
Но как толкова бързо да я забрави,
да забрави онези дни на ласки,
на нежност и онази голяма любов?
Явно онези страстни целувки
били са просто преструвки.
Той пак ще бъде обичан,
аз съм убедена
и въпреки че душата е ранена,
незнайно от къде любовта ще долети
и рай ще му дари.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анита РаНгелОва Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...