Едно момиче и едно момче,
той за нея всичко рискува,
искаше да живее за това чувство красиво,
но не знаеше колко е лъжливо.
При такава обич голяма
тя отвори пареща рана.
Той я обичаше от сърце и душа
и нямаше да я остави сама.
Но тя реши, че е по-добре
да остави своето момче.
Но защо ли на обичта му тя не отвърна
и пред него друг прегърна?
Момчето е дълбоко ранено,
щастието му е накърнено,
желанието му за любов сломено
и сърцето разбито.
Ревността в него започна да гние,
и казвахме му ние: "Остави я! Зарежи я!
Друга си хвани и щастлив бъди!"
Но как толкова бързо да я забрави,
да забрави онези дни на ласки,
на нежност и онази голяма любов?
Явно онези страстни целувки
били са просто преструвки.
Той пак ще бъде обичан,
аз съм убедена
и въпреки че душата е ранена,
незнайно от къде любовта ще долети
и рай ще му дари.