Толкова бавно
Не съм си позволил да падна
Да сега
Отварям очите си
И виждам китарите
Как в тъмнината блестят
И без да се чудя...
Няколко часа напред
Секунди откраднати
Спят
В дървената кутия
Ключе
И ключалка наистина са
Един за друг
И може би по късно
Ще бие часът
Но аз съм готов
Лицето ми ближе
Там където хапят обувките
Понеделник е
А вече всичко се е свършило
Лягам по гръб
И усмивката ми безгрижно
Посреща звука от стъпките ти
Здравей
Аз пак съм се изгубил
И устните ти
Умират в тъмното
Очите ми събират
Сълзи
И двамата дишаме
Докато
Аз...
Толкова бавно
Не съм се издигал
Над себе си
Подай ми ръката си
Аз още имам нужда от тебе
30 април 2012
© Десислав Илиев Все права защищены