1.05.2012 г., 19:16

Толкова бавно

653 0 4




Толкова бавно
Не съм си позволил да падна
Да сега
Отварям очите си
И виждам китарите
Как в тъмнината блестят
И без да се чудя...

Няколко часа напред
Секунди откраднати
Спят
В дървената кутия
Ключе
И ключалка наистина са
Един за друг

И може би по късно
Ще бие часът
Но аз съм готов
Лицето ми ближе
Там където хапят обувките

Понеделник е
А вече всичко се е свършило

Лягам по гръб
И усмивката ми безгрижно
Посреща звука от стъпките ти
Здравей
Аз пак съм се изгубил

И устните ти
Умират в тъмното
Очите ми събират
Сълзи
И двамата дишаме
Докато
Аз...

Толкова бавно
Не съм се издигал
Над себе си

Подай ми ръката си
Аз още имам нужда от тебе

30 април 2012




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз съм се издигнала бавно с теб Чувствено
  • "И усмивката ми безгрижно
    Посреща звука от стъпките ти"

    Много чувство има в тези думи!
  • "Лицето ми ближе
    Там където хапят обувките"
    ...
    Харесах!
  • много е хубав

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....