10 июл. 2018 г., 08:36

Толкова чуждо

446 0 0

Спокоини нощи,

свободни мисли

освободена от всичко,

чувстваща безгрижност.

 

Чувства така вече непознати

за моята изпълнена душа

изпълнена с теб

и всичко наше.

 

Светът ми преобърна,

животът ти ми върна

смисъл отново сложи

и с любовта си ме обви.

 

Преди сама в мрачна стая 

сега мечтая в светла

и все така до късно

нещо толкова необикновенно.

 

Всичко толкова чуждо,

но така привличащо

давя се в него

и потъвам жадно.

 

Искам ли да се избавя

или пък да се предам

на тез чувства отровни

и за мен така сложни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Пенчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...