Толкова чуждо

Спокоини нощи,

свободни мисли

освободена от всичко,

чувстваща безгрижност.

Чувства така вече непознати

за моята изпълнена душа

изпълнена с теб

и всичко наше.

Светът ми преобърна,

животът ти ми върна

смисъл отново сложи

и с любовта си ме обви.

Преди сама в мрачна стая 

сега мечтая в светла

и все така до късно

нещо толкова необикновенно.

Всичко толкова чуждо,

но така привличащо

давя се в него

и потъвам жадно.

Искам ли да се избавя

или пък да се предам

на тез чувства отровни

и за мен така сложни.