10.07.2018 г., 8:36

Толкова чуждо

445 0 0

Спокоини нощи,

свободни мисли

освободена от всичко,

чувстваща безгрижност.

 

Чувства така вече непознати

за моята изпълнена душа

изпълнена с теб

и всичко наше.

 

Светът ми преобърна,

животът ти ми върна

смисъл отново сложи

и с любовта си ме обви.

 

Преди сама в мрачна стая 

сега мечтая в светла

и все така до късно

нещо толкова необикновенно.

 

Всичко толкова чуждо,

но така привличащо

давя се в него

и потъвам жадно.

 

Искам ли да се избавя

или пък да се предам

на тез чувства отровни

и за мен така сложни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Пенчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...