yotovava (Валентина Йотова)
2631 22225
2 нояб. 2021 г., 16:52  

Толкова да те обичам, свят! 

  Поэзия » Философская
923 4 6

ТОЛКОВА ДА ТЕ ОБИЧАМ, СВЯТ!

 

Щурче в ухото на луната

изронва тихички брътвежи

и тънки бримчици премята

паякът в сребристи мрежи.

 

И капе от брезите злато,

звънти в зелените ми шепи,

защото вън е още лято

и гали топлият му шепот.

 

От взрив на дъхави въздишки
дъгата се напудря цяла.
Каквото имах и обичах,
отдавна се е разпиляло.

Което казах – но не чухте,
изгубва важния си смисъл.
И с облачета – бели букви,
денят на изток се разписва.

 

И нямам време да се чудя

защо и за какво живея.

В росата с блясък изумруден

иглики шипнали се смеят.

 

Ехти гората от озона,

сред който тишината плува.

Любов какво е още помня

и не дойдох да се сбогувам.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??