Nov 2, 2021, 4:52 PM  

Толкова да те обичам, свят! 

  Poetry » Phylosophy
683 4 6

ТОЛКОВА ДА ТЕ ОБИЧАМ, СВЯТ!

 

Щурче в ухото на луната

изронва тихички брътвежи

и тънки бримчици премята

паякът в сребристи мрежи.

 

И капе от брезите злато,

звънти в зелените ми шепи,

защото вън е още лято

и гали топлият му шепот.

 

От взрив на дъхави въздишки
дъгата се напудря цяла.
Каквото имах и обичах,
отдавна се е разпиляло.

Което казах но не чухте,
изгубва важния си смисъл.
И с облачета бели букви,
денят на изток се разписва.

 

И нямам време да се чудя

защо и за какво живея.

В росата с блясък изумруден

иглики шипнали се смеят.

 

Ехти гората от озона,

сред който тишината плува.

Любов какво е още помня

и не дойдох да се сбогувам.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??