28 февр. 2025 г., 16:52

Толкова много любов

380 0 0

С толкова много любов наситихме дните

и успяхме да хванем посоката- вярната,

за да сме тук и днес, но със спомените,

дето ни създаде, не друг, а съдбата.

 

Времето да ни я открадне- не, не може,

но оставя дълбоки следи по лицата.

Без да сме успели да го видим даже,

рови до дъно и ни променя душата.

 

Ударите на сърцето, щом затихват

аз знам, че всички думи неизказани

на пътя на пределната болка застават,

но с любовта оцеляваме, дори смазани.

 

Тук сме отдавна с дните ни отредени

и с годините по-лека е борбата,

но драмите житейски като ордени

носим, вече благодарни на съдбата.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...