С толкова много любов наситихме дните
и успяхме да хванем посоката- вярната,
за да сме тук и днес, но със спомените,
дето ни създаде, не друг, а съдбата.
Времето да ни я открадне- не, не може,
но оставя дълбоки следи по лицата.
Без да сме успели да го видим даже,
рови до дъно и ни променя душата.
Ударите на сърцето, щом затихват
аз знам, че всички думи неизказани
на пътя на пределната болка застават,
но с любовта оцеляваме, дори смазани. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up