Толкова много любов

С толкова много любов наситихме дните

и успяхме да хванем посоката- вярната,

за да сме тук и днес, но със спомените,

дето ни създаде, не друг, а съдбата.

Времето да ни я открадне- не, не може,

но оставя дълбоки следи по лицата.

Без да сме успели да го видим даже,

рови до дъно и ни променя душата.

Ударите на сърцето, щом затихват

аз знам, че всички думи неизказани

на пътя на пределната болка застават,

но с любовта оцеляваме, дори смазани.

Тук сме отдавна с дните ни отредени

и с годините по-лека е борбата,

но драмите житейски като ордени

носим, вече благодарни на съдбата.