28 feb 2025, 16:52

Толкова много любов

  Poesía » Otra
383 0 0

С толкова много любов наситихме дните

и успяхме да хванем посоката- вярната,

за да сме тук и днес, но със спомените,

дето ни създаде, не друг, а съдбата.

 

Времето да ни я открадне- не, не може,

но оставя дълбоки следи по лицата.

Без да сме успели да го видим даже,

рови до дъно и ни променя душата.

 

Ударите на сърцето, щом затихват

аз знам, че всички думи неизказани

на пътя на пределната болка застават,

но с любовта оцеляваме, дори смазани.

 

Тук сме отдавна с дните ни отредени

и с годините по-лека е борбата,

но драмите житейски като ордени

носим, вече благодарни на съдбата.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...