Толкова надежди имах и пропилях,
като в битки загубих и умрях
Толкова надежди искряха в мен,
а сега като роби са в плен

Толкова сълзи за толкова хора
плача, а дори да спра не мога.
Боря се пак, а на колене падам,
моля се, а на себе си не прощавам...

Що за човек съм тогава?
След като бродя сляпа и няма,
като едни надежди ме разкъсват,
а парченцата от сърцето ми се пръсват

Плача пак и молитви крещя
"Помогнете ми да се спася!!",
но всички обещаха да са до мен,
а животът ми все още е тъй студен...
                                       
                                    19.10.2007 
                                    За тези, които не си изпълниха обещанията...