Толкова надежди...

19.10.2007 г., 20:39 ч.

Поезия

5.0 / 2

650 0 1

Толкова надежди имах и пропилях,
като в битки загубих и умрях
Толкова надежди искряха в мен,
а сега като роби са в плен
Толкова сълзи за толкова хора
плача, а дори да спра не мога.
Боря се пак, а на колене падам,
моля се, а на себе си не прощавам...
Що за човек съм тогава?
След като бродя сляпа и няма,
като едни надежди ме разкъсват,
а парченцата от сърцето ми се пръсват ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Нещата, които си струват
Небе съм синьо

Тъй странни са пътеките в живота, изгубена и търсеща по тях вървя. Опитвам се и суетата да надскоча,...
Фрагменти

Рисувам ги набързо и наивно, скицирам ги с молив – и само толкоз. Защото нямам време за картина. И с...
Бях

Бях птица - в сънищата си летях извън галактиките - в другата вселена. И вечния ти образ там съзрях ...

Още произведения »