Толкова отдавна
Нощ е и вече заспивам.
С твойта аура се завивам.
Тъй си ми показала,
когат' си ме обичала.
Но толкова отдавна.
А сега - усмивката хладна.
Любовта ми имаше мечти
да заравя пръсти в косите ти.
Но толкова отдавна.
А сега - косата разпиляна.
По твоята същност
се стичаше нежност.
Но толкова отдавна.
А сега - ръка като стомана.
Спирам вече да се боря
макар да беше само моя.
Но толкова отдавна.
А сега - сама и виновна.
Ничия, празна и суха.
Къде си? А беше тука...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диана Все права защищены
