Толкова отдавна
Нощ е и вече заспивам.
С твойта аура се завивам.
Тъй си ми показала,
когат' си ме обичала.
Но толкова отдавна.
А сега - усмивката хладна.
Любовта ми имаше мечти
да заравя пръсти в косите ти.
Но толкова отдавна.
А сега - косата разпиляна.
По твоята същност
се стичаше нежност.
Но толкова отдавна.
А сега - ръка като стомана.
Спирам вече да се боря
макар да беше само моя.
Но толкова отдавна.
А сега - сама и виновна.
Ничия, празна и суха.
Къде си? А беше тука...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Всички права запазени
