12 мая 2017 г., 20:14

Том Бомбон

1.1K 0 1

 

Том Бомбон

 

Том Бомбон е моят внук,

много го обичам.

В къщата на двора,

все след него тичам.

 

Умно е детето,

много бързо смята.

С компютър и таблет

направо ме премята.

 

Баба съм неука…

в компютърни задачи.

Направо ми се смеят,

че мисълта ми влачи.

 

Умни са децата

и ми дават радост.

Връщат ме отново

нейде в моята младост.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Нейкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави и на теб и на малкия Том.
    Много сладко стихче.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...