Том Бомбон
Том Бомбон е моят внук,
много го обичам.
В къщата на двора,
все след него тичам.
Умно е детето,
много бързо смята.
С компютър и таблет
направо ме премята.
Баба съм неука…
в компютърни задачи.
Направо ми се смеят,
че мисълта ми влачи.
Умни са децата
и ми дават радост.
Връщат ме отново
нейде в моята младост.
© Лилия Нейкова Всички права запазени
Много сладко стихче.