12.05.2017 г., 20:14

Том Бомбон

1.1K 0 1

 

Том Бомбон

 

Том Бомбон е моят внук,

много го обичам.

В къщата на двора,

все след него тичам.

 

Умно е детето,

много бързо смята.

С компютър и таблет

направо ме премята.

 

Баба съм неука…

в компютърни задачи.

Направо ми се смеят,

че мисълта ми влачи.

 

Умни са децата

и ми дават радост.

Връщат ме отново

нейде в моята младост.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Нейкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави и на теб и на малкия Том.
    Много сладко стихче.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...