19 июл. 2018 г., 00:03

Топчо

3.1K 4 24

                 Мишо котенце откри.

                 Малко, до елата скрито.

                 Коледа е. Сняг вали,

                 хапе вятърът сърдито.

 

                 Гледа плахо и мълчи,

                 от студа на топка свито.

                 Мишо тихо му шепти:

                 "Кой те прати на открито?

 

                 Нямаш ли си брат, сестра?

                 Майка мила и баща?

                 Тук самò си под снега,

                 ще настинеш за беля!

 

                 Идваш с мене у дома!

                 Топчо ще се казваш вече!

                 Има мляко и храна.

                 Тръгвай, хич не е далече!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

1 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....