Мишо котенце откри.
Малко, до елата скрито.
Коледа е. Сняг вали,
хапе вятърът сърдито.
Гледа плахо и мълчи,
от студа на топка свито.
Мишо тихо му шепти:
"Кой те прати на открито?
Нямаш ли си брат, сестра?
Майка мила и баща?
Тук самò си под снега,
ще настинеш за беля!
Идваш с мене у дома!
Топчо ще се казваш вече!
Има мляко и храна.
Тръгвай, хич не е далече!"
© Хари Спасов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
