Мишо котенце откри.
Малко, до елата скрито.
Коледа е. Сняг вали,
хапе вятърът сърдито.
Гледа плахо и мълчи,
от студа на топка свито.
Мишо тихо му шепти:
"Кой те прати на открито?
Нямаш ли си брат, сестра?
Майка мила и баща?
Тук самò си под снега,
ще настинеш за беля!
Идваш с мене у дома!
Топчо ще се казваш вече!
Има мляко и храна.
Тръгвай, хич не е далече!"
© Хари Спасов Всички права запазени