Топлата снежинка

Ето ги хората всеки бърза

гледа сърдито, мрънка си под носа

за обувките, които ще се намокрят

за студа, който е днес.

Сърдити са за снега, който започва

за това, че ще има лед и става опасно,

с цялата тази киша, която ще донесе той.

Свили се в свойте палта и якета

и бързат ли, бързат,всеки в своя забързан свят.

И някъде там,

между цялата суматоха от хора,

детенце едно,сякаш напълно само

със скъсани обувки,

със тъничко яке,

сякаш изолиран от студа,

протегнало голи ръце и втренчило поглед

в снежното небе.

И сълзи капят от очите му

и говори си то,говори си-

една година измина,

сираче остана миналата зима.

В денят, в който започнаха първите снежинки.

Прекара го над майчиният гроб

и колкото мъничко ,все още дете,

от онзи ден забрави какво е детство.

Беше трудна година, а е само първата.

Животът му така е бил предначертан,

баща във война да загуби,

дори няма спомен за него, а не след

дълго майка му завинаги заспала,

в последната му щастлива ,първа зимна нощ.

И ето го сега тук стои, плаче и знае, че

напълно само е на тази земя

и желае Бог да го прибере,

да бъде нечие дете, а не сирачето от пътя.

Гледайки снежинките, си представя,че майка му ги изпраща, защото знаеше колко обичаше ги единственият и син до миналата година, и как падайки върху лицето му, си представя, че тя го гали.

А сега тази бяла красота му носи само болка, мъка и тъга.

В следващият миг някоя сърдита леля виква го по име и размахва му пръст.

Тя не иска гледа болни деца, носи цветя, дава му ги и му нарежда да побърза, защото не ѝ се занимава с това,и го хваща силно за премръзналата ръка и го дърпа след себе си.

И ето една сълза търкулва се последно и оставя невидима следа.

Сякаш не е бил тук, сякаш никой дори не го забеляза малкото момче, което в този ден в началото на зимата, може би цял живот ще му носи болка и спомен за майката която няма да го види как пораства.

Майката, която няма да купи нови ръкавици или дебело яке нито подходящи обувки, майката, която толкова силно го е обичала.

Виждам как сред тълпата хора те се изгубват и сякаш на никой не му прави впечатление за тази гола главица, червените очи и премръзнал нос.

Никой не вижда мъката му, която е като огромен облак над главицата му в този иначе красив, снежно-зимен ден.