28.11.2025 г., 16:35

Топлата снежинка

128 0 0

Ето ги хората всеки бърза

гледа сърдито, мрънка си под носа

за обувките, които ще се намокрят

за студа, който е днес.

 

Сърдити са за снега, който започва

за това, че ще има лед и става опасно,

с цялата тази киша, която ще донесе той.

 

Свили се в свойте палта и якета

и бързат ли, бързат,всеки в своя забързан свят.

 

И някъде там,

между цялата суматоха от хора,

детенце едно,сякаш напълно само

със скъсани обувки,

със тъничко яке,

сякаш изолиран от студа,

протегнало голи ръце и втренчило поглед

в снежното небе.

 

И сълзи капят от очите му

и говори си то,говори си-

една година измина,

сираче остана миналата зима.

 

В денят, в който започнаха първите снежинки.

Прекара го над майчиният гроб

и колкото мъничко ,все още дете,

от онзи ден забрави какво е детство.

 

Беше трудна година, а е само първата.

Животът му така е бил предначертан,

баща във война да загуби,

дори няма спомен за него, а не след

дълго майка му завинаги заспала,

в последната му щастлива ,първа зимна нощ.

 

И ето го сега тук стои, плаче и знае, че

напълно само е на тази земя

и желае Бог да го прибере,

да бъде нечие дете, а не сирачето от пътя.

 

Гледайки снежинките, си представя,че майка му ги изпраща, защото знаеше колко обичаше ги единственият и син до миналата година, и как падайки върху лицето му, си представя, че тя го гали.

 

А сега тази бяла красота му носи само болка, мъка и тъга.

 

В следващият миг някоя сърдита леля виква го по име и размахва му пръст.

Тя не иска гледа болни деца, носи цветя, дава му ги и му нарежда да побърза, защото не ѝ се занимава с това,и го хваща силно за премръзналата ръка и го дърпа след себе си.

 

И ето една сълза търкулва се последно и оставя невидима следа.

 

Сякаш не е бил тук, сякаш никой дори не го забеляза малкото момче, което в този ден в началото на зимата, може би цял живот ще му носи болка и спомен за майката която няма да го види как пораства.

 

Майката, която няма да купи нови ръкавици или дебело яке нито подходящи обувки, майката, която толкова силно го е обичала.

 

Виждам как сред тълпата хора те се изгубват и сякаш на никой не му прави впечатление за тази гола главица, червените очи и премръзнал нос.

 

Никой не вижда мъката му, която е като огромен облак над главицата му в този иначе красив, снежно-зимен ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Амира Омар Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Произведението е участник в конкурса:

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...